top of page

Първия филм го няма в Замунда



В 21. век надали ще скочите настрани при поредното видео във фейсбук, дори и ако е jumpscare. Инстинктът се активира, но екранчето вдъхва малко сигурност (не казвам разум). Парижаните на 19. век обаче, вероятно насъбрали малко опит, предпочели да заложат на възможната опасност и да се дръпнат от релсите на идващия влак.


Ако сте киномани, историци или просто внимавате още от заглавието, може би се досещате за какво иде реч. Ако ли не, то тогава това ще бъде кратко разширение на общата ви култура.

Да хванеш ежедневието в капана на кутия, голяма почти колкото сегашния ти лаптоп, със сигурност би накарало повечето хора да те смятат за побъркан, но на Томас Едисън му е било позволено да си мечтае. Когато измагьосва през 1890 г. първия Кинетограф (записващата машинка), а след това и добавя към комплекта Кинетоскоп (възпроизвеждащата машинка), модерният човек за пръв се докосва до бъдещето на домашното кино. Един от докосналите се оказва бащата на Огюст и Луи Люмиер (не, не свещникът от „Красавицата и звяра“) и остава толкова впечатлен, че според него синовете му могат да изобретят нещо къде по-добро. Насърчени от това мнение те го и правят - пет години след рожбата на Едисън и Диксън на бял свят се появява Кинематографът. По-малък, по-лек, записващ И възпроизвеждащ - можете да го намерите само на 28-ми декември, само в Гранд кафе Париж. Където (и когато) се „води“ и първата кинопрожекция.


Представяме думата в кавички, тъй като самият Луи споделя в интервю (да, имало ги е тогава), как филмът „излиза“ още 1894, но сбирщина историци смятат, че кинематографът не е бил разработен напълно поне да 1895 г. И не само - за тях рождената дата на киното е по-скоро около 22-ри март.


Едната година разлика обаче не променя реакцията на парижани. „La Sortiede l'usine Lumière à Lyon“ („Работници, напускащи фабриката на Люмиер в Лион“) е представен пред публика (уж официално) на 28-ми декември 1895 г., който честваме и днес, а 1896 г. през киносалона минава и познатият влак. Сцените от простия, човешки живот оставят безмълвен и Жорж Мелиес, който по-късно дооблагородява И киноисторията, благодарение на братята Люмиер. „Зяпахме, поразени от гледката, вцепенени и изненадани отвъд възприятието. В края на шоуто настана пълен хаос. Всеки се питаше как са успели да постигнат такъв резултат.“

Облагородени и благодарни обаче сме и ние, след точно 125 години кино. Ако не сте на това мнение, пресметнете торентите си от началото на пандемията.

bottom of page