На 20.03.2020г. НС гласува тежки наказания за всяка заблуждаваща информация относно коронавируса. Предизентът наложи вето. Пропуснахме ли "Истнабулска конвенция" за свобода на словото? Нужни ли са му на словото подобни мерки, за да диша?
Fake news вълнения
Закон срещу фалшивите новини ни посрещна заедно с COVID-19 пандемията. НС гласува затвор и петцифрени глоби за всяка заблуждаваща информация по адрес на коронавируса. Президентът наложи вето, защото „...подобен закон ограничава свободата на словото“. Защо въпреки тези опасения, законът беше и е крайно необходим?
Задушената, мечтана французойка
Свободата на словото е мечтана французойка, която издиша под всяка маска, без изключение. Французойка, защото първи я изразяват и заявяват лицата на френското Просвещение. Спомняме си Волтер и фразата му „Не съм съгласен с твоето мнение, но ще умра, за да можеш да го изкажеш.“. Жертвоготовен просвещенец, досущ като четник. Еднакво мечтателен, еднакво наивен. За да се жертва за теб Волтер обаче, първо, трябва да изказваш мнение. А мнение ще рече позиция, която защитаваш с мисли, аргументи и лицето си. От там тръгва свободното слово. Клети Волтер, добре, че не доживя „Репортери без граници"...
Мечтаната французойка я задушават най-често те, медийните маски. Маските на лъскавите редакции и финансовата зависимост. Жълтите маски с кафявите, лъжливи страници. Най-вече я задушават маските на ГЛАВНИТЕ букви и крясъците. При тези агресията надделява. Тя убива думите и най-често ги превръща в PR (справка Грета Тунберг, Тръмп и доста родни сайтове). Все болести по свободното слово, които родиха думи като „постистина“ и „fake news” (лъжливи новини). Клета свобода на словото, къде е твоята Истнабулска конвенция? Ще получиш ли своя #MeToo? Нужни ли са ти всъщност подобни мерки, за да дишаш?
Да задушиш, за да се диша
Fake news ще рече фалшиви новини, непотвърдена информация. Fake news не може да бъде свободно слово. Заблуждаващата информация не е изразяване, а junk food (вредна храна) за разума. Тя притъпява усета за истина, приспива съмнението, загърбва грамотното говорене. Fake news по адрес на коронавируса е всичко това, но и опасност за психичното здраве.
Ето защо силовият закон от 20.03 е необходим. Към днешна дата ще дезинфекцира заразената информация около пандемията. Заедно с това започва дългосрочна борба с вируса на медийната лъжа. Fake news не произвежда смисъл, а го убива. Ако премахнеш fake news, ти насърчаваш свободното слово. Даваш му шанс да поеме въздух. Нарушаваш абсолютната свобода на изразяване, но помагаш на истинското свободно слово. На провереното, грамотно и усъмняващо се слово. Задушаваш, за да се диша. Разбира се, французойката има и други, несилови защитници.
Малко незадушаващи мерки
Някои ще кажат, че подобен закон не би спрял фалшивите новини и ще бъдат прави. Както знаем, строгите закони не гарантират, че даден обществен проблем ще се разреши. В случая, законът дори не влезе в сила. Какви да бъдат незадушаващите мерки? Как да дишаме в медийните маски на 21-ви век?
Нека тръгнем от едно грамотно, чуваемо и съмняващо се говорене. Критикуването ще дойде после. Възможно най-близко до четящия/слушащия/гледащия. Възможно най-разбираемо, възможно най-отговорно.
И по-умерено с диркетната критика. Все пак медийните маски на 21-ви век я задушават. Ако искаме да се чуе изобщо свободно слово, да започнем с отразяване и съмнение. Вероятно поколението „Ку-Ку“ и „Егоист“ ще са против тези думи и ще бъдат прави. Те са тествали свободата на словото, когато е нахлула у нас. Те и техните връстници по света, чиито думи са имали влияние. Е, времето за тестове мина, нужно е възпитание. На грамотност, чуваемост и съмнение. Всяка проверена статия, всяко „Защо?“ и „Дали?“, всяка правилно написана дума свалят по една маска. Нека пробваме, току-виж французойката задиша отново.
колаж: Мария Проданова