В това интервю не се спрягат (почти) акапелни групи! Което е събитие що се отнася до Константин Бейков (или Кос, както се подвизава във вече набралата скорост рубрика в ефира на БНР Варна). Що се отнася до Spectrum обаче, там събитието е именно в това. Да изградят самодостатъчен вокален свят без инструментална намеса, главна заслуга за което има и Констатин Бейков. Човек, отдаден колкото и на хармонията, толкова и на тишината. Колкото емоционална, толкова и обрана, обезателно артистична личност. И незаменим приятел, освен всичко. Да, и голям фен на ФСБ (към чиято пиеса посегнахме заедно с него и Даниел Николов). Останалото прочетете**, но и чуйте!
Кога музиката става нещо повече от удоволствие? Що се отнася до музиката, за мен по-високо стъпало от удоволствието не съществува. Тя е винаги на първо място удоволствие. Всичко друго – музикално образование, професия – идва след и благодарение на това. Ще си позволя да обърна въпроса към хората, които – уви! – не мислят така: не може ли музиката да се стане нещо повече от занаят, например удоволствие?
За ролята на съмишлениците в твоя живот
О, това е тема, по която можем да направим цял отделен разговор! Всичко, което съм постигнал досега, е благодарение на съмишленици. Разказвал съм много пъти, че като ученик почти не можах да открия такива сред хората на моята възраст. Много страдах от това и дълго време чаках да се появи такъв човек. Сега осъзнавам, че тогава мои верни съмишленици са били моите родители и най-вече моят брат. Впоследствие срещнах най-добрите си приятели, които се превърнаха в най-верните ми съмишленици. Давам си сметка, че всичките ми мечти и цели, близки и далечни, все някак са споделени с други хора. Това е и причината да избера да се отдам на музицирането в екип. А и като се замислим, музиката е едно от най-социалните изкуства – нейна основна характеристика е именно споделянето със съмишленици.
Ако махнеш музиката от своя живот остава?
Не бих казал съвсем нищо. Напротив. Аз съм щастлив и благодарен за всичко, което имам, а то не е малко – вярата, семейството, приятелите, емоционалните разговори, едно-две хобита, защо не и тишината. Наскоро гледах едно интервю, в което любим мой изпълнител разказваше за различните проявления на тишината, които го вдъхновяват да твори. Интересното е, че колкото повече човек навлиза в музиката, толкова повече започва да цени тишината! Но да се върна на въпроса. Все пак, музиката присъства във всички тези неща. Допускам, че ако я няма в живота ми, на нейно място ще остане една доста голяма липса.
Защо да вярваме днес? В какво вярваш ти?
Вярата е основна потребност на човека. Убеден съм, че всеки, съзнателно или не, вярва в нещо. Думите, делата и помислите му са пряко продиктувани от това, в което вярва. Оттам нататък зависи колко здраво и силно е то – всеки прави своя избор и аз уважавам това. Аз вярвам в Бог. Да си абсолютист* е по-скоро дар или по-скоро наказание? Ха-ха, да ми зададеш този въпрос е доста уместна закачка по повод намръщената физиономия, която всеки абсолютист (включително и аз) прави, когато го попитат това. Истината е, че дори и да твърдим друго, всички абсолютисти тайно се радваме, че сме такива. Абсолютният слух има своите неудобства, едно от които е невъзможността да четеш нотен текст в една тоналност, а да ти се налага да го пееш в друга. Аз обаче трябва да призная с ръка на сърцето, че с изключение на това неудобство, досега съм изпитал само ползите на абсолютния слух. * бел. на К.Б - абсолютният слух е способността на някои музиканти да чуват и разпознават точната височина на всеки тон, без да се нуждаят от референция.
Каква песен (или пиеса) не би записал? Защо? Един истински професионалист би трябвало да намира начин да се справя с всяка творческа задача, пред която е поставен. Уви, не съм убеден дали съм способен на това. Музиката според мен има за цел да води човека към възвишени ценности. Да му носи истинска радост, утеха, понякога да му вдъхне кураж, или да му даде отговор. Често обаче опаковката е хубава, а отвътре има нещо гнило, някаква заблуда или полуистина. Ако участваш, ти ставаш неин проводник и изразител. Това е изключително страшно. Всеки артист трябва да има съзнанието, че носи отговорност за това какво достига до ушите, съзнанието и сърцето на своите слушатели.
Три незабравими сценични мига **
"Високо" с ФСБ в Зала 1 на НДК през есента на 2014 година, първото ми излизане на сцена с "Траяна" през 2015 година и – може да звучи прибързано като преценка, но е факт – последният ми концерт със "Спектрум" в Борисовата градина. И в трите случая става дума за усещане, което може би се доближава до полета. Тези са само избрани, колкото да се вместя в бройката! В действителност са десетки! С кого мечтаеш да излезеш на една сцена? О, много мечтая със "Спектрум" да имаме съвместна изява с някоя от любимите ми акапелни групи! Всяка от тях представлява малко съзвездие от изумителни творци. Светът сега е широко отворен за всякакви колаборации. А ако говорим за индивидуални изпълнители – определено това е Jacob Collier.
Ако трябваше да избереш: Ray Charles или Aretha Franklin Duke Ellington или Quincy Jones Take 6 или Bobby McFerrin Труден, почти невъзможен избор! И все пак: Ray Charles, Quincy Jones и Take 6, но ако може заедно с Bobby McFerrin! Впрочем един от любимите ми албуми на Quincy Jones, Back on the Block, събира на едно място точно Take 6, Ray Charles и Bobby McFerrin. Любимо парче, което слушаш за удоволствие
The Swingles – Go Your Own Way. Съвременна група (може и чужда), която си струва да слушаме и знаем?
Това със сигурност е ФСБ!
** Интервюто е проведено през лятото на 2018г. От тогава до ден днешен, "Спектрум" станаха част от две знакови за страната ни музикални събития.
На 12.11.2018г. бяха специален гост на многократните носители на "Грами", Manhattan Transfer, в концерта им в Зала "България", София. А в началото на есента записаха и изпълниха заедно с Орлин Павлов песента "Още малко" в изцяло акапелна версия. Тя се превърна и в едноименното парче на неговия дебютен албум, чиято промоция се състоя на 01.10.2018г. в Зала 1 на НДК, в която участие взеха и "Спектрум" редом с Орлин Павлов.
Не е тайна, че и за "Спектрум" предстои появата на първи студиен албум. Очакваме с нетърпение и неговата промоция (лично аз в Зала "България", за тях не съм сигурен) !