Нечестни сте! Нечестните сте, горещи дни, как в миг сред облаците на септември ни изшепнахте "До виждане!" и си отидохте! Така нечестно и забравихте за полутонните следи на здрача, за ехото, прозиращо по улиците само в полунощ, за моста със орлите, който ни приемаше за свои, за бързането без причина в кратките порои. Под себе си, нечестни дни, със сетните солени капки сваляте сега зелените листа, които толкова очаквахме. Запращате и липовите булеварди, и намачканите листи заедно със малките стрелки, в обратната посока... ...Но, все пак вярвам, че ще ви залипсваме, нечестни дни, дори и без промяна в часовото време. И ще се завърнете в поне едно, поредно, нечестно превъртане.
