Miss Ella го е казала: "If you can't sing it, swing it!". Според мен това важи за всички изкуства и особено за седмото. Отдавна са отминали времената на jazz-а в киното, та дори и La La Land да се опита, да го върне там. Ако обърнем поглед назад ще видим, както затоплени кадри, щрайхови мелодии, Одри Хепбърн и Фред Астер, които правят сватба на фона на розовеещо езеро с лебеди ( "Funny face" (1957) ), така и филми за филми, артисти, мюзикъли, Синатра на Броудуей с много любовници ( "The tender trap" (1955) ). Изобщо Холивуд е обичал да разказва за живота си, разказвайки и други истории. Следните три заглавия уж доказват, но и променят това. Обединяват ги интересните житейски истории, чувството за swing и не на последно място пътят на артиста, както и че излизат на екран през далечната (вече) 2004-та година.
Първото и може би най-типичното заглавие е филм за една звездна мечта, режисиран, изигран и изпят от понастоящем заклеймения, но силно уважаван от мнозина преди, Кевин Спейси. Небиографичната художествена лента "Beyond the sea" разказва за живота на Bobby Darin, певец от the goldies oldies годините на Холивуд, който по познатия сюжет изгрява на сцената и екрана, преживява своите мигове на слава и любов. След шумна кариера ритъмът му на живот претърпява логично забавяне, залитания и слабости, стига до пълно затишие, но все пак успява да приключи своето соло на сцената. Историята на малко момче инвалид, чиято майка предвдижда за него съдба на по-велик Синатра. Над 17 години преминал през холивудската въртележка сценарий, който в крайна сметка именно Спейси със своя, каквото и да се случва, безспорен талант превръща във филм-снимка на Времето на джаза, когато беше музикален фон.
Носителят на Оскар за главна мъжка роля (в лицето на Джейми Фокс) през въпросната 2004-та година, "Ray", създаден в името на soul и rhythm and blues легендата Рей Чарлс е филм, в който музиката е най-вече начин. Средство за разкриването на един трагичен, бляскав и светъл живот, обкръжен от наркотици, секс, измами и мечти. В достойното и плътно превъплъщение на Джейми Фокс в ролята на Рей се вижда така характерният хъс и харизма, без които не бихме могли да видим Рей Чарлс жив в епохата на променящия познатата си форма swing в лицето на soul музиката. Филм много по-успешен от залагащия на тъмното в шоубизнеса на тези години, "Cadillac Records", с участието на преекспониращата в емоциите Бийонсе в ролята на певицата Ета Джеймс (далеч по-дълбок и жив разказ за поздемния свят на шоубизнеса е "Cotton club", определян като шедьовър в жанра). "Ray" излиза от клишето на този род филми с близостта си към живота, без наличието на типичните за жанра сънотворни кино средства. За музиката и изпълненията във филма смятам е излишно да се говори. Тя, както и изкуството на Рей Чарлс, просто се живее.
It's delightful, it's delicious. Добрият пример е "De-lovely", преоткрил жанра преди близо 15 години. Естетски и романтичен разказ за живота на един от знаковите композитори за епохата на swing-a в киното и Броудуей, Кол Портър. Личност с богат вътрешен свят, предадена в образ от не толкова тиражирания, но далеч не по-малко звезден от гореспоменатите актьори, Кевин Клайн. История за киното, музиката и неограничената любов. Естестко и артистично, докосващо и замислящо, досущ като стандарт на Cole Porter, филмово произведение със запазена марка Холивуд. По-скоро лична, отколкото разказваща swing епохата, история, но история изпълнена до последната си пауза със swing.
Няма да ви пожелавам приятно гледане. Нека е откъсващо от ежедневието и замислящо гледане. А именно да е с Кино и swing, защото двете поотделно го умеят, а заедно го постигат.