Интервю с писател за четенето и за пишещите. Евгени Черепов е представител на вида съвременен български писател (не толкова разпространен). Освен това е от Стара Загора, освен това е и учител в Езиковата гимназия (ГПЧЕ "Ромен Ролан"), където имах шанса да се запознаем, където вече трета година ми преподава литература. Да, писателите могат да преподават, колкото и да не обичат задължителните програми (ако някой ги обича, поздрави, по-скоро, трябва да се уважават и да се извлича нужното, дори и на Павел в 8-ми клас да не му е до "Декамерон"). Надали Евгени Черепов би искал дебютният му роман "Добавено лято" (2012) да се изучава, въпреки че е добър пример за приобщаваща литература - литература, която да приобщи един нередови (или отказан от задължителните програми в училище) читател към света на книгите, защо не да го провокира към повече и различни добри книги (лични наблюдения доказват това). В настоящото интервю също става дума за добри книги, дано предстоящият му роман "Аналогова зима" (вече обявен и в АРТизанин) след време да попадне в подобен списък.
Какво е добра литература? А добър роман?
Всякакви мнения що е добра литература съм срещал. Като че ли се пазя да давам определения, нека това го дефинират повече челите. Обичам да усещам „живия живот“ в литературата. Но и засиления щрих на литературната измислица върху този живот. Да личи, че авторът е наясно какво пише и защо го пише. Да ме води умело, но и да ми остави място да дишам и да кривна и по собствена пътека, докато чета. Да има собствен стил, хубав и плътен език, да уважава вече написаното. Да има много пластове, през които да се чете произведението. Това обичам. И най-вече такива романи. Със собствена и плътна атмосфера и стил. Кога пишещият може да се нарече писател?
Когато хем чувства „Висший слух“, който го кара да пише, хем вече е наясно, че литературата не започва от него и чете много, за да става по-добър. Когато съчетае спонтанността на писането с чисто къртовския труд по изчистване на най-дребните детайли, доколкото ги вижда. Когато е наясно, че може и да греши. Особено в днешно време задължително трябва да се прави разлика между автор и писател. Кое е по-ключовото за пишещия, четенето или писането?
И виждането, и чуването, и разбирането на хората. Разбирането и на себе си, доколкото е възможно. Доколко е важна чуждата реакция, когато човек публикува това, което пише?
Зависи от емоционалната зрялост и егото на автора. Хубаво е пишещият да има доверени лица, в чиято честна и качествена оценка вярва, които най-напред да четат нещата му. И е важно да има търпението да чуе всякакви реакции, да успее да извлече полза за писането си дори от тези, с които е напълно несъгласен. Какви са реакциите към „Добавено лято“ 6 години след издаването му? Различават ли се от първоначалните?
Нямам кой знае каква обратна връзка от читатели на романа сега. Приятно ми е, че още се продава, макар на практика да е почти ненамираем. И че още е търсен в старозагорската библиотека. Има си собствен, скромен, но все още упорит живот.
Какво е „Четящата банда“?
Най-приятното нещо, което ми се е случвало в последните две години. Има голяма банда – и това са всичките ми ученици, без значение кой колко чете. Има и малка банда - литературният клуб към ГПЧЕ „Ромен Ролан“ - часовете с която са ми един приятен подарък от живота. Какво четете Вие?
Романи. Обичам да потъвам в дълги истории. Гледам да опитвам различни неща, защото не се знае откъде ще изскочи наистина добрата и наистина интересна ми литература. Има ли разлика между къс и кратък разказ?
Късият разказ е непълен, недовършен. Краткият си е пълноценен въпреки краткостта си. Кое преобладава в днешната литература?
Няма как да имам поглед върху цялата литература. Смесва се всичко, може всичко, няма правила, добра литература може да се получи по всякакви, дори най-необичайни рецепти. И без рецепти. Препоръчайте три съвременни български заглавия, които си струват да бъдат прочетени.
Ще опитам да избягам от „обичайните заподозрени“ и да дам по-нестандартен отговор:
Защо трябва да се чете?
Не трябва. Някои хора просто имат нужда от това – да изследват и познават по-добре вътрешния си свят, да разбират по-добре себе си и другите хора. Учим се на всякакви умения относно външния свят, но имаме нужда от такива и във вътрешния си. Там четенето на художествена литература върши чудеса. Стига да не забравяме и живеенето.