В страничното огледало се отбелязаха първите пушечни следи. Той вдигна прозореца, за да заключи отвън уличните шумове. Вървеше песен отпреди 30 години, типично за глухите часове на Националното радио. Усили я, но не прекалено. Караше колата си по обезлюдената улица. Минаващите покрай него автобуси и таксита бяха празни. Парковете, централните магазини и офиси също. След малко спусна стъклото си въпреки вървящия климатик. Беше онова горещо време, когато животът става по-ленив, а облаците няпомнят накъсан памук високо в небето. Радиото спря, сигналът се изгуби. Мина известно време от последната градска табела. След малко небето посивя и първите локви по шосето не закъсняха. Дори те не запълваха дупките докрай. Постоянно се оглеждаше да не изпусне отбивката. Телефонът му стоеше изключен на седалката до него. В тъмния му екран се отразяваше степната шир. Една изгаряща пустош, която затваряше дните на мравки, щурци и отмалели ветрове. Дори под сегашната дъждовна маска прозираше парещо лице. Видя отбивката и зави. Участъкът, по-здрав и надвесен от скършени тополи, приключваше на входа на малко село. Следите от дъжд бяха изсъхнали. Загаси колата и слезе. Отиде до една средно висока топола. Погали я до ниската част на кората. Спря ръката си върху стари следи, след което ги издълба наново с ключовете си. После клекна, взе шепа пръст, остави няколо капки по кората на дървото и тръгна. За да излезе от селото мина по главната улица. Тухлите на къщите бяха посивели, а прозорците на кафенето облепени с вестник. Само площадът си бе същото напечено и празно място. С излизането си той посрещна бледа дъга. Дълга многоцветна линия, която го следваше по пътя му напред. Все повече му се искаше да се изгуби в нея. Да тръгне по пътеката й нагоре и да стигне до тихите простори. Изведнъж сериозен глас разреди мислите му. Явно бе уловил новинарска програма, но радиото отново бързо замлъкна. Заедно с честотите се изгуби и той самият. Това го успокои напълно. Дърветата край пътя преминаваха като фото лента. Мислите му се изтегляха с всеки кадър. Така един в друг се топяха и дните му. В тях часовете се свеждаха до платна, по които преминават бледи и еднакви образи. Изгряваха и гаснеха, изгряваха и гаснеха, като всеки със своя малък проблем гасеше и неговата светлина. Восъкът, от който беше направен се оказа крехък, за да удържи цялата чужда тъмнина, която го обгръщаше. Бетонните екрани и електронните апарати от ежедневието не правеха филма по-оптимистичен. От едно време нататък изчезна идеята за продължение. При окончателната загуба на тези, които го придържаха, сюжетът за него се изчерпа. В един момент дърветата изчезнаха, лентата прекъсна. Бе стигнал черен път насред висока, наситена ръж. Спря колата, остави бележка на предното стъкло и тръгна пеш напред. Потоците пот по лицето и ръцете вече не му правеха впечатление. Остави обувките зад себе си. Стискаше в джоба си буцата пръст и вървеше. Пръстите на краката му изсъхваха и пареха. Той не промени хода си. След поредния километър пред него кацна гарван. Гледаха се известно време, след това си кимнаха. Той махна с ръка, гарванът прелетя покрай него и се извиси напред. Върху тялото му западаха черни пера. Километър по-късно той спря и седна. Последните белези на слънцето още оцветяваха земята. Сенките се кръстосваха като пламъци. В техните кръстосвания потъна и той с усмивка, черно перо и изпадаща от дланта пръст. Стъмни се, той беше неподвижен. С изгрева се появи нов дъжд. Той седеше и разперил ръце гледаше нагоре. В това положение реши да посрещне и следващите няколко дена. За седмица по тялото му се бяха образували различни петна. Смесицата от влага, ухапвания от комари и сух вятър вече даваше резултат. Глад отдавна не усещаше. След месец всичко бе по-леко. Вече виждаше само петна и слънчеви проблясвания. Лежеше и не можеше да разпери ръце. Единствено успяваше да се усмихне. Слънцето бе тръгнало на запад, но все още имаше какво да извърви. Щурците бяха започнали да се разсвирват далеч преди работното си време. Около тялото се бяха наредили колони от мравки. От дланта му се изрони останалата пръст, която за секунди потъна в затоплената прах. Вятърът разнесе гарванов грач.