От 1-ви юли до края на 2021г., ДДС върху книгите ще бъде 9%. Как бе взето това решение? Доколко ще повлияе на сектора всъщност? Имаше ли други мерки за книжно подмомагане? Следват цифри и (съ)мнения по темата плюс няколко извънредни идеи.
За 9-те процента Вчера (10.06.2020г.) НС окончателно гласува по-ниска данъчна ставка за книгите, редом с ресторантите и бебешките стоки. Мерки важни, но, уви, финансово неясни. Пътят до решението бе осеян със съмнения от експертите. МФ обявави, че предстои повишаване на други данъци, както и загуби за фиска. ИПИ* алармира, че не е ясно как ще се отрази на пазара, поставят под съмнение и събирането на данъци. Въпреки това Парламентът прие измененията в Закона за ДДС. Срокът, в който ще се прилагат мерките е едва година и половина. От това следва случай, в който книга се издава на 9% през 2021, а се продава на 20% през 2022. Как ще се покрие разликата от 11%? Няма ли издателите да повишат цените, за да избият въпросната разлика? Финансовите неясноти изскачат една по една от шапката на закона.
*Институт за пазарна икономика
Пари и книги, книги и пари
Мерките излязоха от Парламента и закрачиха колебливо към пазара. Обобщено, вълненията пред книжната търговия у нас се спират в три въпорса.
Ще поевтинеят ли книгите? Читателите се питат, издателите си противоречат. Манол Пейков, настоящият издател на „Жанет 45“, признава за предаването „Графити по въздуха“ : „За преводачи и редактори ще има по-добро заплащане, цените едва ли ще паднат“. Изп. директор на „Сиела“ Веселин Тодоров твърди пред „Хоризонт по обед“, че читателите ще са печелившите. Информация от „по-малките“ на пазара липсва. За авторите на книгите не се споменава. Ще се купуват ли повече книги? Издателите уж знаят, читателите се надяват. В крайна сметка книжната индустрия е една от най-плаващите в частния сектор. Тя е втора, ако не и трета категория пазарна потребност. Купуването на книги е свързано с материален излишък и емоционална нужда. Все състояния, разклатени от вирусната обстановка. В този смисъл пазаруването на книги остава спорен и извънреден въпрос. Къде са книжарниците? Какво става с пазарния мост между читатели и издаващи? Взима 40% от цената на книгите, това става. „... търговците получават 40%, авторите получават 20%, държавата 20%, какво остава за издателите...“. Цифрите споделя Божана Апостолова за „Библиотеката“ по БНТ1 . Сходни цифри представят и от Ciela през 2018г. за статия на „Капитал“ . Е, кой процент е за закон всъщност? Изобщо какви са другите възможни мерки?
Други извънредни идеи
Законът има пробойни, но можеше ли да е иначе? Има ли по-добри ходове срещу карантинната съдба на книгата у нас? Асоциация българска книга имат две предложения, отправени към еврокомисар Мария Габриел.
Първата им идея е за „книжни ваучери“, които да отговарят на дадена сума. Чрез тях читателите ще могат да пазаруват книги онлайн или в населеното си място. Как ще се раздават ваучерите не става ясно. Въпреки това е конкретен ход с по-ясен ефект от митичните 9%. Втората идея е обществени институции да получат пари, за да обогатят книжния си фонд. Условието е да пазаруват от местни книжарници и различни издателства. Също адекватна мярка, макар и носеща конфликт на интереси.
Колко струваше на законодателите да потърсят Асоциация българска книга за експертиза? Сега пропуснаха шанс за активна подкрепа към книгата. Време е да се мисли за дните след 31.12.2021г. Закон за фонд „Българска книга“ по модела на френските кино фондове ще бъде устойчив ход. При тях салоните влагат процент от печалбите си в киноиндустрията. Тук ще се приложи върху книжарниците за книгоиздаване. Парите се разпределят на проектен принцип. Национализъм, но полезен.
Макар и не толкова крайна, устойчива политика със сигурност е необходима. Но политика от експертни и обмислени мерки. Всичко друго ще бъде финансова горчилка за нашия несладък и самобитен книжен пазар.
колаж: Мария Проданова